Възнаграждението по договор за изработка при прието изпълнение и неоказано необходимо съдействие от възложителя

Резюме

Върховният касационен съд (I т.о.) отмени решенията на СГС и САС и уважи изцяло исковете на проектант по договор за изработка (проектиране): присъди възнаграждение за надлежно предаден и приет идеен проект и за допълнителна брутна проектна площ (БПП). Решението възприема, че приемането на работата по чл. 264 ЗЗД и договорните клаузи за изискуемост при настъпване на условие (независимо от липсата на оказване на съдействие от страна на Възложителя без което е невъзможно условието да настъпи) обуславят изискуемост на цената по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, а доказаното увеличение на БПП поражда договорна надбавка.

I. Фактическа рамка на спора

Спор между проектант и възложител по договор за проектиране (като подвид на договора за изработка). Първоинстанционният и въззивният съд отхвърлят претенциите (поради липса на изискуемост с основен акцент върху неосъществено условие, представляващо резултат от успешно преминати административни процедури по ЗУТ). В касационната инстанция съдът отменя решението на САС: приема за доказано точното изпълнение и фактическо приемане на идейния проект; приложена е договорната клауза за изискуемост при бездействие, както и е присъдено претендираното възнаграждение за допълнителна БПП (установено с експертиза).

II. Правният въпрос

Кога се дължи възнаграждението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ако възложителят впоследствие не окаже изискуемото се от него съдействие, без което не би могло да се осъществи условието, заложено в договора?

III. Нормативна уредба (рамка)

ЗЗД: чл. 258–266 (договор за изработка); чл. 264 (приемане на работата); чл. 266, ал. 1 (възнаграждение при извършена и приета работа); чл. 20 (тълкуване на договорите).

ГПК: чл. 269 (граници на въззивната проверка), чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 (мотивираност), чл. 280–290 (касационно производство), чл. 78 (разноски).

ЗУТ (в аргументите на въззивната инстанция): чл. 142, ал. 6; чл. 144; чл. 148, ал. 2 (административни фази/съгласуване/РС) — не са задължителна предпоставка за изискуемостта на възнаграждението, когато Възложителят не е оказал необходимото съдействие.

IV. Как се мотивираха различните инстанции

1. СГС и САС отхвърлят иска

Приемат, че дължимост няма, защото не са преминати следващите уговорени административни фази по ЗУТ; приписват зависимост на изискуемостта от административни актове – уговорени като условие за плащане.

Неправилно е разтълкувано доказателственото значение на приемането (чл. 264 ЗЗД) и договорните клаузи за изискуемост при бездействие на възложителя.

Отричат или не обсъждат надлежно основанието за допълнителна БПП.

2. ВКС уважава в цялост.

Поставя фокус върху приемането, което удостоверява доброто изпълнение и представлява основание за изискуемост по чл. 266, ал. 1 ЗЗД — поведението на Възложителя пред администрацията е извън възможностите, респективно задълженията на изпълнителя.

Тълкува договорните клаузи съгласно чл. 20 ЗЗД: бездействие на възложителя след приемане не влияе на изискуемостта.

Приема допълнително възнаграждение за увеличена БПП, доказано чрез експертиза, когато договорът съдържа формула/цена на кв.м.

V. За кого може да бъде полезна представената съдебна практика

Проектанти и архитекти (идеен/техн. проект), чийто труд е приет, но не е заплатен.

Интериорни, ландшафтни дизайнери, урбанисти, инженери (конструктори, ЕЛ, ОВК, ПБЗ), геодезисти — при прието задание/фаза и неплатено възнаграждение.

Консултанти по БПП/РЗП, количествени сметки, авторски надзор — при договорна формула и увеличен обем.

Консултантски услуги извън строителството, сключени като „изработка“: маркетингови анализи, бранд/UX концепции, 3D визуализации, фотография/видео, ИТ разработка — при доказано приемане и уговорен падеж, но липса на плащане.

Изпълнители по СМР/ремонти, механици/монтажници — когато възложителят е приел работата, но забавя/отказва плащане.

VI. Заключение

Решението на ВКС подчертава класически, но често пренебрегван принцип на договора за изработка: след приемането възнаграждението се дължи, въпреки опитът на заинтересованата страна да препятства фактическото и формално настъпване на условието за плащане. Административните фази по ЗУТ са външни спрямо престацията на проектанта и не могат да повлияят на изискуемостта. Практическият ефект е значимо преразпределяне на риска от бездействието на Възложителя и укрепване на защитата на професионалистите, работещи по договори за изработка.

Бележки:

[1] Чл. 258–266 ЗЗД; чл. 264 ЗЗД (приемане); чл. 266, ал. 1 ЗЗД (възнаграждение).
[2] Чл. 269, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2, чл. 280–290 ГПК (граници на въззив/касация; мотивираност).
[3] Чл. 142, ал. 6; чл. 144; чл. 148, ал. 2 ЗУТ — релевантни за административните процедури, но не и автоматично условие за падеж, ако договорът предвижда друго.

Можете да се запознаете с пълният текст на решението на ВКС тук.

Вътрешни линкове

• Гражданско и облигационно право – https://dimitrovi.law/portfolio-item/obligations-law/

• Недвижими имоти и строителство – https://dimitrovi.law/portfolio-item/real-estate-and-landscaping/

• Съдебни спорове и процесуално представителство – https://dimitrovi.law/portfolio-item/litigation-and-dispute-resolution/

Имате неизплатено възнаграждение по договор за изработка? Пишете ни на office@dimitrovi.law.

Отказ от отговорност

Материалът е с информативен характер и не представлява правен съвет.